История на изкуството
Произходът на изкуствата е неясен. Следи от зараждането му можем да проследим до първите хора бродили по нашата планета. Промените през, които са преминали изкуствата са били документирани от велики художници, изобретатели, музиканти и др.. Благодарение на тях ние можем да вникнем в техният живот и да имаме по-добър поглед върху хората от другите епохи.
Поради тази причина съм събрала всички епохи и създадените през тях произведенията .
· Праисторическа Ера
Това е първото създадено изкуство за което имаме доказателства. Най-често се изобразявало сцени от живота на праисторическият човек. Ловните сцени били едни от най-изразяваните заедно с рисунки на животни живеели по онова време.
Праисторическа Ера се разделя на три периода:
-30,000-10,000 г. пр.н.е.
-10.000-8000 г. пр.н.е.
-8000-3000 г. пр. Хр.
· Древните цивилизации
- 3500-331 г.пр.Хр.
Месопотамия - Същинската история на изкуството започва с появата на цивилизациите в Двуречието (Месопотамия).В продължение на три хилядолетия в земите между реките Тигър и Ефрат, наречени Двуречие, възникват различни робовладелски държави – Шумер, Вавилон, Асирия и др.
Културата на вавилонците била повлияна от предшестващата ги шумерска цивилизация. Благодарение на нея, вавилонците наследили познания в областта на математиката, физика и най-вече астрономията.
Шумерите повлияват и изкуството толкова много, че разликите между изкуството на шумерите и на вавилонците в някои случаи се свежда само до известни отличителни белези на човешките типове, изобразени в скулптурата. Друга характеристика на вавилонското изкуство е неговата тържественост.
Вавилон е известен най-вече с архитектурата си. Най-известните построики са Портата на Ищар, Ваволонската кула- вратата на Бога и Висящите градини на Вавилон.
Асирия
Асирийците са известни със своите плочки, релефни панели (ортостати) и кръгли скулптури. Като цяло изкуството на древна Асирия е пълно с патос, сила и доблест.На барелефите често се срещат изображения на крилати бикове с човешки лица, те символизират асирийските царе - арогантни, жестоки, могъщи, страховити. Особено известни са сцените на лов на лъвове от дворците на Ашурбанапал II в Нимруд, Саргон II в Дур-Шарукин, Синахериб в Ниневия.
Изкуството на древен Египет датира от 5000 години, появява се и се оформя в цивилизацията ,която се намира в близост до река Нил. Древноегипетското изкуство се характеризира с идеята за ред. Много точно се е изобразявало истинския живот и природата, стриктно съобразяване с определен набор от правила относно представянето на триизмерните форми. Поради силната им религиозност, египтяните изобразявали богове, богини и фараони, които също са били обожествявани.
Минойска култура
Най-значимият център на цивилизацията е град Кносос в северната част на Крит, където били издигнати величествени дворци. Минойската цивилизация се намира в постоянни контакти с цивилизациите от Близкия изток и Египет и заимства много от техните строителни постижения, но все пак се отличава с характерен стил в архитектурата.Те залагат преди всичко на детайлите и красотата на сградите.
Най-силно впечатление при минойската култура е тяхната керамика. Най-ранната критска керамика е доста проста и не изглежда особено впечатляващо. Тя се характеризира преди всичко с тъмни цветове и линейни мотиви, но липсва каквото и да е движение в изображенията.
Заедно с керамиката минойците създават едни от най-забележителните и изкусно изрисувани фрески в цялото източно Средиземноморие. Отличителното при минойските фрески е тяхната неповторима живост и игра на цветове. Художниците се стремят да представят максимално реалистично заобикалящия ги свят и пресъздават в тях ежедневни сцени от живота на аристокрацията или религиозни и празнични церемонии
- Класическа цивилизация
800-323 г. пр. Хр.
Гърция
Малко са запазените живописни произведения, но има образци като частично запазени фрески или устни описания. За нивото на живописта може да се съди основно по вазовата живопис в древногръцките керамични изделия. С усъвършенстването на технологията на грънчарството расте изкуството на украса: от чернофигурален стил в архаичния период (тъмни фигури на светъл фон) към червенофигурален през класическия период, при който изображенията стават по-реалистични.
Много повече образци са запазени от древногръцката скулптура, било като оригинали, било като по-късни реплики. Те са известни със своя реализъм, естетика и перфектни пропорции. В Древна Гърция скулптурата е популярно изкуство: статуи се поставят в храмовете, на градските площади, извън населените места в светилищата, където скулптурите на божества като Церера са почитани от земеделците, за да осигурят добра реколта. Най-големите скулптури са в храмове: хризелефантинните статуи на Зевс в Олимпия и на Атина (митология) в Партенона
6 - 5 век пр.н.е.
Етруските
Въпреки голямото влияние на гръцките образци, етруските произведения на изкуството показват собствен усет към красотата и оригинален подход към изображението.
В изобразителното изкуство използват фреска и темпера (пигмент, вода и жълтък). Температа дава възможност за по-ярки цветове. Етруските умеят да улавят настроението на мига. Разположени между бурно развиващите се общества на Елада и Рим, на етруските се налага непрекъснато да синтезират умения, нагаждайки се към променливата действителност. Съсредоточени върху настоящето, етруските развиват умение да изобразяват лица на конкретни хора, с което изпреварват гърците в портретното изкуство. Множество образци, достигнали до нас от подземния град Тарквиния , показват жизнерадостни сцени на аристократични удоволствия – банкети, танци, спорт.
509 г. пр. Хр. - 337 г. сл. Хр.
Древен Рим
Гръцкото влияние се наблюдава и в римската живопис, като достигналите днешно време модели са предимно фрески, използвани за украсяване на стени и тавани във вилите на римския елит. Археолози намират образци на римската живопис в Помпей, на база на които учените обособяват четири периода в развитието на това изкуство. През първия период широко използвани имитации на мрамор и зидария, включително и изображения на митологични персонажи. Вторият стил, наложил се през 1 в. пр.н.е., прокарал идеята за реалистично изобразяване на триизмерни архитектурни елементи и пейзажи. Третият стил, възникнал при управлението на Август , отрекъл установения реализъм в услуга на скромните украшения. Последният стил, наложил се през 1 в., прокарал като тенденция представянето на сцени от митологията, запазвайки архитектурните елементи и абстрактни образци.
- Средновековие
1 век- 526
Ранно християнско изкуство
То се състои от портрети и статуарни фигури на императори и знатни римски патриции, които са предназначени за експониране на открито или в интериора на имперски дворци, резиденции или вили. Един от примерите е Барлетският колос.
Статуи и портрети са налични и в сепулкрален контекст, в римските мавзолеи и гробници. За разлика от по-ранните примери, в скулптурата през Късната античност се забелязва стремеж към опростяване в портретното изображение. Този факт затруднява значително интерпретацията и идентифицирането на портрета.
Византийско изкуство
Византийско изкуство е историко-регионален тип изкуство, входящ в историческия тип средновековно изкуство. То е съвкупност от различни ромейски изкуства, обединени под общо название. Византийското изкуство е силно повлияно от православните и християнските норми и влияе върху развитието на българското средновековно изкуство. Иконописът във Византийската империя е крупно художествено явление в източнохристиянския свят. Византийската художествена култура става родоначалник на няколко национални култури (например древноруската), но също оказва влияние на иконописа на другите православни страни: Сърбия, България, Македония, Русия, Грузия, Сирия, Палестина, Египет.
Романтизъм
Определянето на Романтизма може да има за своя отправна точка важността на свободното изразяване на чувствата на артиста.
В изобразителното изкуство Романтизмът се проявява първо в готическата архитектура и в пейзажната живопис, където от началото на 1760-те британските художници започват да се обръщат към по-диви пейзажи и бури. Други артисти изразяват чувства, граничещи с мистичното, много от които отричат класическото рисуване и пропорции. Романтизмът във френското изкуство е забавен от силно поддържания в академиите Неокласицизъм, но от наполеоновия период става все по-популярен, първоначално под формата на историческа живопис, която пропагандира новия режим
1140-1600
Готика
Картините в готически стил се появяват в средата на 13 век – около 50 години след оформянето на архитектурата и скулптурата. Преходът от романски към готически стил е много неопределен и неясен. Готически орнаменти често се въвеждат без да се правят промени в самия стил на фигурите или в композициите. Тенденцията е фигурите да се изобразяват в по-одушевени пози и различни изражения; да се смаляват в сравнение с фона; подредбата им става по-свободна.
Рисуването с маслени бои върху канава не е популярно до 15 и 16 век и е отличителен белег на ренесансовото изкуство. Художници като Роберт Кампен и Ян ван Ейк използват техниката на маслената живопис, за да създават детайлни творби с точна перспектива, в които очевидният реализъм в съчетан с богата система от символи, която вече може да бъде представена и в по-малки творби.
- Възраждането
Италианският ренесанс
Изкуството, което творят италианските майстори в този период – на границата между XV век и първите три десетилетия на XVI век, макар да продължава пътя, начертан през Куатроченто, носи белезите на безспорно по-голямо майсторство. Затова историята го нарича „изкуство на Зрелия ренесанс“. То може да се сравнява с изкуството на гръцката висока, от което се и вдъхновява.
Изкуството на Зрелия ренесанс се домогва до художествено майсторство и синтез на съдържание и форма, до опростяване на формата и очистване от излишните детайли до подчиняване на отделните подробности на цялото нещо, което в изкуството на XV век не се постига така пълно. Ново е композиционното решение на темата, отстранени са ненужните фигури и аксесоари, подчертан е центърът на композицията и тя е ясна и проста, четлива и в най-големите многофигурни платна. Всяка линия, всеки предмет и всяка фигура в нея са обмислени и не е останало нищо излишно. Композицията е пирамидална, диагонална или хоризонтална в зависимост от целта и задачите, които си поставя творецът.
1520-1600
Маниерство
В края на Зрелия ренесанс младите артисти изживяват криза. Изглеждало, че всичко, което може да бъде постигнато е вече сторено. Няма повече трудности, технически или други, които да бъдат преодолявани. Периодът е описван като „естествено продължение“ на изкуството на Андреа дел Сарто, Микеланджело и Рафаело. Още от ранна възраст Микеланджело развива собствен, силно оригинален стил, който първоначално има голям успех и често е копиран и имитиран от художниците от това време. Едно от качествата, на които най-много се възхищават съвременниците му е неговото terribilità, чувството, вдъхващо страхопочитание и величественост. Заради това стилът на Микеланджело е изучаван от останалите художници, които го копират.
Барок
Акцентът на бароковия стил умишлено се измества от духовитостта и интелектуалността на маниеристите от 16 век към един по-първичен призив към сетивата. Той въвежда една по-директна, проста и драматична иконография. Зачатъчни идеи на Барока могат да бъдат открити още в работите на Микеланджело. В живописта формите на барока са по-широки от тези на маниеристите, по-недвусмислени, не толкова тайнствени и мистериозни, по-близки до сценичните форми на операта, която е основен бароков жанр. Бароковите пози разчитат на contrapposto (противотежест, равновесие), напрежението във фигурите, движещи равнините на раменете и ханша си в противоположни посоки. Пример за това е статуята „Давид“ на Бернини. По-сухите, не така драматични и цветни, сдържани форми на архитектурата на 18 век често се разглеждат като отделен стил – Късен барок, чийто най-явни примери са сградите на Клод Перо. Барокът е определен от Хайнрих Вьолфлин като епоха, в която овалът заменя окръжността като център на композицията, когато централизацията замества равновесието и цветовите и „живописни“ ефекти започват да стават по-ясно проявени.
Рококо
За живописта са характерни митологичните, пасторални и еротични сюжети, изображенията на увеселения, балове и забави.Идейна основа на стила е вечната младост и красота, галантното и меланхолично изящество, стремежът за бягство от реалността към природната идилия и селските радости. На мястото на представителността на Барока идва камерността, изискана декоративността, причудливата игра на формите. Най-ярко живописта на Рококо се проявява във Франция и Италия. Вместо контрастите и ярките цветове в живописта появява друга гама на цветове, леки пастелни тонове, розови, сини, охра.
Неокланицизъм
Неокласицизмът се отличава от своя предшественик Барока с някои специфични особености. Художниците се вдъхновяват от идеите на Просвещението и определящи за тях са разумът, общественото начало и рационализмът на новото време. Те черпят сюжети от гръцката и римската история като примери за граждански добродетели и за стремежа на изкуството да облагородява човешкия дух. Неокласиците описваха теми, свързани с класически истории, в рамките на своите художествени изрази. Освен това бяха използвани мрачни цветове с ярки акценти, понякога с намерение да предадат морални разкази и лични жертви. Мъжът стана главен герой на повечето художествени творения. Представянето му се основаваше на идеала за красота и съвършенство, както беше в класическото изкуство. Неокласическата архитектура беше проста, симетрична, подредена и по-малко велика от барока или рококо.
Импресионизъм
Импресионизмът е течение в изобразителното изкуство, което се заражда в края на 19 век от група парижки художници. Техните независими изложби им донасят известност през 70-те и 80-те години на века, въпреки силната опозиция от утвърдените академични художници. Импресионистичните картини се характеризират със сравнително малки и тънки, но все пак видими удари с четката, отворена композиция и ударение върху точното изобразяване на светлината в различни състояния (често се набляга върху ефекта на изтеклото време). Засягат се ежедневни теми, движението присъства като ключов елемент на човешкото възприятие и се използват нестандартни гледни точки. Развитието на Импресионизма в изобразителното изкуство скоро води до зараждане на аналогични стилове в музиката и литературата.
